Духовен прогрес
Първата стъпка на духовния прогрес е да кажеш "ДА" на Бог и Любовта.
Годината е вече 2000 и ние сме в Сан Диего, Калифорния. Аз правех крия редовно но някакъв особен прогрес все още не се виждаше. За мене тогава, духовността се състоеше в медитация, молебен и техниката на Крия Йога - физическата работа не се включваше в нея. И така аз работех по малко, но съвсем недостатъчно за да поддържам семейството си. Така съпругата ми трябваше да мие посудата в един ресторант, за да можем да си плащаме наема. Но аз имах голямо самочувствие защото вървях по духовен път, а пък грижата за семейството беше второстепенна. Както всеки може да види, любовта ми към близките и други хора беше някъде около "нула".
На всичко отгоре пазехме полово въздържание. Съпругата ми се присъедини към близкия център за медитация на Шри Чинмой - още едно учение в посока разделяне на мъжката и женска половина на човечеството.
Докато една нощ дойде повратът - сън, който беше по-ярък от всичко преживяно от мене "наяве". Изправих се лице в лице със своя Гуру и изведнаж сърцето ми буквално избликна - отвори се напълно и огромен поток от любов потече през него. Сълзите ми течаха като река и аз неистово го прегръщах.
Сега вече знаех, че мога да обичам поне един човек на този свят. Написах веднага имейл до Ханс дали мога да го посетя. Той се беше преместил в най-прекрасната страна - Филипините, и ми отговори веднага, че съм винаги добре дошъл.
Трябваше да подменя паспорта си и да спечеля пари за пътуването. Съпругата ми, сякаш предчувстваше този най-важен момент в живота и на двама ни, работи допълнително за да ми осигури пътуването.
И така, в началото март 2001 аз пристигнах на Филипините и се отправих към мястото, където беше отседнал Ханс - малък курорт покрай брега на морето в една от северните провинции на остров Лузон. Мястото имаше около дузина къщички за гости с различен размер. Ханс го нямаше в момента там, но беше известил собственика, че негов приятел пристига и мястото ми беше запазено. Беше в същата къщичка, която той бе наел, но отделно помещение и с отделен вход.
Настаних се и се отпуснах да почина от дългото пътуване и съм заспал много дълбоко. Беше някъде вечерта, когато ме събуди чукане по вратата. Отворих и видях на прага Ханс. Прегърнах го горещо. За моя изненада той беше с едно хубаво филипинско момиче, което ми представи като своя приятелка. Уговорихме се да се видим сутринта за закуска и аз се върнах отново в леглото.
Някъде след полунощ ме събуди шум от съседната стая. Ослушах се: Боже мой, зад стената се любеха. Умът ми се парализира. Чувствах се едва ли не предаден и започнах да правя планове за връщане.
Когато въпросът е за Бог и Любов умът е най-лошия съветник, а сърцето - най-верния. И докато ние мъжете използваме по-често ума, жените обратно - сърцето си. Именно поради тази причина, когато седем месеца по-късно заведох своята съпруга тя моментално получи от Бог подаръци далеч отвъд човешкото въображение.
Но все пак истината влезна в моето същество. На другата сутрин, по време на закуска, аз бях потопен в толкова много Любов, че умът ми отказа да работи и аз се предадох.
След три седмици престой бъдещето ми стана кристално ясно. За да постигна един ден своята цел - Бог е моята цел - трябваше:
- да стана истински съпруг, любовник и опора на своята любима
- да стана истински баща, приятел и съветник на нашите деца
- да стана силен, свободен и финансово независим
- да подкрепям усилията на Бог за обединяването на цялото човечество без оглед на
- религия, култура, раса, пол и възраст
- да се грижа и помагам с двете си ръце и финансово на тези, които се нуждаят
За изпълнение на всичко по-горе беше необходимо РАБОТА, РАБОТА И МНОГО КРИЯ ЙОГА.
След завръщането ми в САЩ, отидох да взема съпругата си от работа и веднага проведохме решителен разговор: аз просто и заявих, че от този момент или ставаме истински съпрузи, или се разделяме на момента. Или ВСИЧКО или раздяла. По-късно тя ми призна, че никога не съм изглеждал толкова решителен. И така започнахме отново - даваш ВСИЧКО и получаваш ВСИЧКО.
И потече.
Започнах да работя по 80 - 90 часа на седмица. Работата по магически начин се създаваше точно за мен.
Децата ни, тогава на 14 и 15 години, бяха напълно свободни в избора си как и къде да живеят. Те решиха да се върнат в България и живяха тук една година, напълно самостоятелно. След това се завърнаха в САЩ, започнаха да работят и скоро бяха напълно независими.
В началото на 2002 година ние се преместихме в Южна Флорида и прекарахме следващите години сред много слънце, природа и море. Ходехме редовно и на Филипините. Бог стана неотменна част от ЦЯЛОСТНИЯ ни живот и ВИНАГИ на разположение за ВСИЧКО.
Имали сме изключително трудни моменти - два пъти сме започвали живота си от "нула" - но всичко това само за да ни направи по-силни и повече да се обичаме и да изгради непоколебимата ми вяра в Бог.
Думите на моя Гуру "Помни, всичко е възможно." бяха абсолютна истина. Бях и съм свидетел на много чудеса - чудеса от Любов. Получавах всичко, от което действително имах нужда и знаех всичко, което наистина ми трябваше.
И всичко беше просто последица от едно единствено "ДА" - "ДА" на Бог и Любовта.
георги
